20 юли 1877 г. Първата атака на Плевен

На 19 и 20 юли, 1877 г. в хода на Руско-турската война от 1877-78 г., руските войски провеждат първата атака срещу Плевен, слагайки началото на най-паметната за съвременниците на войната операция.*

Това припомня във "Фейсбук" Александър Стоянов.

Битката за Плевен се превръща в епопея, но по всички правила на военното изкуство, тя никога не трябваше да се състои. На 15-ти юли руснаците превземат Никопол и части от техния Западен отряд настъпват на югозапад към ключовата крепост Плевен. Целта им е да завземат града и да подсигурят контрол върху пътищата около него, блокирайки възможността на османските сили да настъпят към Централна Мизия. Задачата на Западния отряд принципно е да блокира османските войски разположени в днешна Северозападна България, изолирайки ги в района около Видин.

За съжаление този план се проваля още в самото си начало, поради пълния неуспех на Западния отряд да придивижи своя авангард за решително настъпление по заложените направления. Разстоянието от Никопол до Плевен (40 км), се покрива за цели 4 дни при средна скорост от 10 км на ден.

Междувременно, командирът на Видинския гарнизон - Осман паша, получавайки известие за десанта при Свищов, мобилизира наличните си сили и започва ускорен марш в посока Никопол. Планът му е да не допуска руснаците да разгърнат своето настъпление и да притисне западния им фланг до получаване на нужните подкрепления. Само за 6 дни, османските сили покриват 200 км разстояние и на 19-ти заемат позиции около Плевен, изпреварвайки руснаците с няколко ключови часа.

Освен това, войските на Осман паша са два пъти по-многобройни от руските - пашата успява да събере около 17 000 войници, срещу около 8600 от руска страна. Трагикомедията продължава с пълна сила, тъй като и двете страни не са наясно за числеността на противника. Това води до парадокс - два пъти по-малобройните руски сили, уверени, че се борят само с плевенския гарнизон, атакуват дръзко вражеските позиции. Османците, сигурни че срещу тях е цяла вражеска армия, остават в пасивна отбрана срещу много по-малочисления враг.

Боевете завършват на 20-ти юли с около 2000 убити и ранени от всяка страна (руските загуби са по-големи - ок. 2600 - б.а.), без да бъде излъчен категоричен победител. Сражението е несъмнен успех за Осман паша, но предвид реалното равновесие на силите, фактът че не разгромява по-малобройния противник може да се третира като военен провал.

Разбитите руски войски се изтеглят за прегрупиране и изчакване на подкрепления. По този начин на фронта пред Западния отряд се заформя патова ситуация, която ще продължи и през следващите два месеца, с провала на Втората атака на Плевен (30 юли) и Третата атака на Плевен (7-12 септември)

Най-популярният баталист на войната - Василий Верешчагин ни оставя платното "След битката" като печално напомняне за неуспеха на руските войски.

*Днес сме свикнали да свързваме боевете на Шипка с най-ясен образ на войната, но за хората през 1877-78 г. обсадата на Плевен остава най-важното сражение от борбата между Русия и Османската империя.